В настоящото изследване са поставени за обсъждане исто­рическите аспекти, свързани с възникване и развитие на раз­пита на свидетел в наказателното производство като способ за доказване; извършен е анализ на процеса на формиране на доказателствената информация, която следва да бъде получена под формата на свидетелски показания – от момента на възпри­емането ѝ, през етапите на запаметяване и възпроизвеждане, до фазата на проверка, оценка и анализ и съпоставяне на тази информация с останалите доказателства по делото.

Особено място е отредено на връзката между основните участници в разпита на свидетел – разпитван и разпитващ, значението на психологическия контакт между двамата и съществената роля, която заемат личностовите ха­рактеристики и особености на всеки от тези участници. Поста­вен е акцент върху необходимостта от висока степен на под­готовка и професионализъм, които следва да притежава разследващият орган, осъществявайки разглежданата специфична връзка с разпитваното лице и е направен опит на разпита да бъде обърнато внимание и от гледна точка на криминалната психология – като на своеобразна форма на общуване между участниците в него.

Разгледани са тактическите осо­бености на провеждането на разпита на свидетел; етапите, през които преминава посочения доказателствен способ в процеса на провеждането му; анализа на утвърдените в криминалисти­ческата теория и практика методи за получаване на значимата за делото информация и техниките, които могат да бъдат из­ползвани за събирането ѝ, отнесени към личността на разпит­ваното лице. Към разследващите органи са отправени предло­жения и тактически препоръки, насочени към провеждането на разпита и са обсъдени установените, допускани в практиката грешки, с посочени конкретни насоки за преодоляване, респ. недопускането им.

Настоящият труд разглежда основните видове разпит, обсъдени съобразно различни критерии в наказателно-проце­суален аспект и от гледна точка на криминалистическата наука и съдържа основни насоки и практически препоръки към раз­следващите и правоохранителни органи с оглед оптимизиране на дейността им по разкриване и разследване на престъпления.


Невена Русева е доктор по криминалистика, главен асистент в Юридически факултет на Русенски университет „Ангел Кънчев“, преподавател по дисциплините „Криминалистика“ и „Съдебни експертизи“. Хоноруван преподавател в Академия на МВР. От 2005 г. работи като разследващ полицай в Областна дирекция на МВР – гр. Русе. Има издадени монография, студия и множество публикации в български и международни издания по теми, свързани с наказателно-процесуалните аспекти и криминалистическата тактика при разследването на престъпления.

Член е на Съюза на юристите в България и на Съюза на учените в България.